Към Жълтото езерце
Говедарци, хижа Мечит, малко по пътеката към Жълтото езерце, хижа Мечит, Овнарско и обратно в Говедарци
16 юли 2011
Трака на маршрута се намира на http://www.lz1fw.com/rila/20110716/2011_07_16.gdb
При последния преход гледах Жълтото езерце от високо, малко преди Лопушки връх и си наумих да стигна и до него. Още по време на теоретичната подготовка се разбра, че това няма да е лека задача: на различни карти пътеките бяха изрисувани през различни места. Различните карти бяха единодушни в едно - до езерото може да се стигна по два начина - по пътека над хижа Мечит и тръгвайки по отклонение от пътеката за Овнарско. Реших да тръгна по пътеката над хижа Мечит.
Стигнах без проблеми до разклона за Жълтото езеро. Самия разклон е добре маркиран - няма начин да го пропуснете. На него табела обещава синя маркировка и време за пристигане до езерото час и петнайсет минути. Маркировката на практика е червена и я видях на две места, а време от час и малко е абсолютно непостижимо към момента.
Пътят започва много добре: широка пътека сред зелена трева. Направо приказка. Не след дълго обаче клека започва да напира от страни на пътеката. Клоните му се сплитат над пътеката, като на моменти оставят място колкото да пропълзиш под тях. Иначе пътеката е добре утъпкана в началото и няма опастност да се отклониш от правилната посока.
800 метра сред разклона пътеката излиза на разкошна полянка с гъста зелена трева. Много е красиво. Тук обаче има опасност да се тръгне в грешна посока - по поляната има следи в различни посоки.
Пътеката продължава сред висок клек и борчета. Няма начин да се погледне "отгоре" - дърветата са над четири метра високи. Край пътеката имаше голям камък - почти човешки бой. Дори покачен на него човек не може да види на къде се движи.
Клека периодично е подкастрян от някой с брадва. По отрязаните клони на клека може да се ориентираш дали вървиш в правилна посока. Проблема е, че сякаш хората с брадвите са били няколко и в един момент са се разделили. Докато в началото пътеката е ясно очертана, след това става все по-слабо забележима. Откоре на всичко започва да върви не по земята, а по плетеница от хоризонтални клони от клека.
И както си вървях по тази плетеница от клони изведнъж се чу ясно и басово ръмжене. То идваше от близо, бе кратко около четири секунди. Наоколо не се виждаше нищо. Не се чу и шум от движение. Просто нещо изръмжа за кратко и отново стана тихо. На трака съм отбелязал приблизителното място на ръмженето. Малко след това пътеката съвсем се загуби и аз се върхах обратно.
Мисля си, че ръмжащата твар (каквато и да е била) е вървяла по паралелна пътека в клека. Усетила ме е по миризмата и е изръмжала кратко. Не сме се виждали поради клека между нас. Поради липсата на видимост животното не се е почуствало пряко заплашено. Затова само кратко е изръмжало и си е продължило по пътя. В подкрепа на тази теория връщайки се назад забелязах как нещо голямо бе измачкало тревата отдалечавайки се от мястото на срещата.
Няма гаранция, че това наистина бе мечка, но имайте едно наум.
В горите край Говедарци досега бях срещал лисица и глиган. Трябва известен късмет за да срещнеш диво животно без да те усети. Аз по принцип стъпвам сравнително тихо. В клека бях пуснал радиостанцията с цел разговорите по нея да създават впечатление за група от хора. Не ми се щеше да изненадам нещо по-голямо от мен. Баш на онова място събеседниците ми се бяха умълчали...
По пътеката над Овнарско срещнах двама гъбари. Гъбите на снимката са техни. Аз гъби не бера.
На поляната над Овнарско бяха разпънали няколко палатки. Хората бяха дошли с коли до там. В коритото на най-горната чешма бяхя сложени да се изстудяват дини, коли и бири. Край палатките на поляната горяха огньове за мръвки. От Овнарско надолу край реката имаше поне още шест коли. Хората шетаха около скарите и апетитна миризма на печено месо се носеше на стотина метра околовръст.
Прибрах се сравнително рано - към 18 часа. Час по-късно заваля много силен дъжд. Светкавиците бяха великолепни... и нито една не успях да заснема.
Следват снимки. Коментарите се виждат като задържите мишката върху снимката.