Преход с. Говедарци - Лопушки връх - Страшно езеро - хижа Мальовица - с. Говедарци
село Говедарци през хижа Мечит, Лопушки връх, Страшно езеро, хижа Мальовица, ЦПШ Мальовица, ТБ Овнарско и обратно в село Говедарци
37.5 километра, изминати за 16 часа и 50 минути
На 22.06.2011 се поразходих от село Говедарци през хижа Мечит, Лопушки връх, Страшно езеро, хижа Мальовица, ЦПШ Мальовица и обратно през ТБ Овнарско до село Говедарци.
Всяка година се се опитвам да премина този маршрут поне веднъж, като в зависимост от времето и обстоятелсвата маршрута варира. Правя този преход за един ден. Понеже маршрута е дълъг, разходката обикновено завършва по тъмно, доста след залез слънце. Това е предвидено и нося фенерче с достатъчно батерии. Имайте го и вие предвид или по-добре започнете прехода от хижа Мечит и го завършете в хижа Мальовица. Трака на маршрута се намира на http://www.lz1fw.com/rila/20110622/track_2011_06_22.gdb.
Познавам по-голямата част от този маршрут добре, затова подготовката за прехода се състоеше основно в проучване на пътеките преди и около Страшно езеро. В тази част на маршрута аз традиционно се "губя". При мъгла обикновено си подвивам опашката и съкращавам маршрута, минавайки покрай Йончево езеро. В останалите случаи съм минавал по най-различни белязани с каменни пирамидки пътеки. Този път бях твърдо решен да мина по официалната пътека. За да избегна всякакви случайности сложих контролни точки през сто метра на GPS трака. Тук може да видите как бе планирано да стигна до Страшно езеро и от къде минах всъщност.. Подробности за тази част от маршрута по-късно.
Останалата част от подготовката бе направата на четири сандвича, слагане на традиционните топли и леки дрешки в раницата и общо пет литра течности - четири литра и половина вода и половин литър Coca Cola. В Рила може да има доста реки, но над хижа Мечит вода на практика няма. Пиенето на вода от топящи се ледници не е препоръчително, казват че водело до разнообразни разхлабителни проблеми. Не съм го проверявал. Предпочитам да не рискувам и да си нося достатъчно течности в раницата.
Утрото на 22.06.2011 бе прохладно и ясно. Събудих се към шест сутринта, хапнах набързо, нарамих приготвената от предишната вечер раница и тръгнах. Изходния пункт е къща в покрайнините на село Говедарци.
Първата междинна цел е хижа Мечит. В началото се тръгва по асфалтирано шосе. После маркирана пътеката завива покрай изоставена почивна на бившите профсъюзи вдясно. Стотина метра по-късно пресича малка рекичка. През тази рекичка ту има мосче от няколко дебели дървета, ту няма. През летните месеци това не е проблем, тъй като водата е малко. При топенето на снеговете липсата на мост може да затрудни прехода още в началото. В моя случай хем нямаше мостче, хем водата бе достатъчно дълбока за да не може да се преджапа реката без да се намокриш. Все пак се намери едно по-тясно място и реката бе прескочена успешно. В този участък на реката, малко по-нагоре от "брода" са изхвърлени доста боклуци... Нагоре по пътя слава Богу няма други, ама тези действат малко подтискащо.
250 метра след преминавенето на реката, пътя отново излиза на същия асфалтов път, по който тръгвахме в началото. Всъщност до тук може да се стигне и вървейки само по асфалтовия път. Разликата е 200 метра повече ходене. Спорно е откъде е по-добре да се мине.
Нататък асфалтовия път минава покрай старите почивни станции на Интрансмаш, които очевидно се охраняват, защото не се забелязват следи от кражби. Върху част от стария военно полеви лагер сега е изникнала нова почивна станция. Има няколко варианта да стигнеш по хижа Мечит. При единия пътя минава по асфалтовия път пред входа на почивната станция на ЗТТ, преминава малка рекичка и после върви право нагоре по пистата на Говедарци. Този вариянт не ми харесва - стръмно е и се хлъзта по тревата. Моя избор бе по официалната маркировка - малко преди старата почивната станция на ЗТТ пътеката продължана направо нагоре и навлиза в гората. Оттам до хижата има добре маркирана пътека. Трудно е да се обърка. Но... няма нищо невъзможно. От трака се вижда, как залисан в нещо в точка N42 14.089 E23 28.037 вместо надясно съм продължил по стръмничко пътче направо нагоре. Пътчето между другото не е лошо. Освен, че е малко стръмничко няма други недостатъци. Само в самия му край има пет - шест отсечени дървета, полегнали напреко върху него. Прескачането е невъзможно. Заобикалянето им през гората е лесно. Предполагам, че дървета нарочно са оставени там за да пречат на возила да слизат по пътчето надолу. Препречването на пътчета с дървета или направата на изкопи е честа практика около Говедарци. Целта е да се намали незаконната сеч. Не знам дали тази тактика има успех.
На хижа Мечит пристигнах в 09:05 часа - за час и 47 минути. Тук е мястото да спомена, че аз вървя сравнително бавно. Времена на пристигане в други междинни точки са:
| Точка | час на достигане | Общо изминало време от тръгването |
| тръгване | 07:18 | |
| хижа Мечит | 09:05 | 1 час 47 минути |
| връх Малък Мечит | 10:37 | 3 часа 19 минути |
| връх Голям Мечит | 12:51 | 5 часа 33 минути |
| плочата на Фердинанд | 13:12 | 5 часа 54 минути |
| разклон за Кобилино бранище | 13:31 | 6 часа 13 минути |
| Лопушки връх | 15:14 | 7 часа 56 минути |
| Лопушки връх тръгване | 16:26 | 9 часа 8 минути |
| разклон за Йончево езеро | 17:24 | 10 часа 6 минути |
| начало на лятна пътека към Страшно езеро | 17:57 | 10 часа 39 минути |
| най-висока точка от пътеката през връх Попова капа | 18:26 | 11 часа 8 минути |
| отново на пътеката за Страшно езеро | 18:55 | 11 часа 37 минути |
| заслон Страшно езеро | 19:12 | 11 часа 54 минути |
| слизане по "зимната" пътека на 300 метра под хижа Мальовица | 21:00 | 13 часа 42 минути |
| ЦПШ Мальовица | 21:38 | 14 часа 20 минути |
| разклон за ТБ Овнарско | 22:39 | 15 часа 21 минути |
| излизане от гората | 23:30 | 16 часа 12 минути |
| прибиране | 24:08 | 16 часа 50 минути |
Пред новата хижа Мечит пиеха сутрешното си кафе две девойки и младеж. Разбрах, че предишния ден са дошли през Кобилино бранище. На снимката се вижда и токущо пристигнала УАЗ-ка. По късно тя ме подмина по нанагорнището към билото. Изненадващо, но в нея пътуваше двойка, която бе решила да си направи излет по билото и да измине пътя до там с това моторно превозно средство. Колата видях отново :"паркирана" малко след връх Голям Мечит, а двойката се забелязваше на връхче над Кобилино бранище.
Над хижа Мечит кротко пасяха няколко кончета. Обикновено кончетата ги виждам горе по билото преди Лопушки връх. Тази година може би още не са ги качили по високото.
На поляната над хижа Мечит (N42 13.139 E23 27.662) все ми се струва, че преди години имаше паметник... Не знам дали се лъжа или краката на времето са го заличили, но сега там няма нищо. Дори чешмичката там е пресъхнала и почти разрушена.
Нагоре пътя криволичи сред клекове. Край пътя има и боровинки, но още не стават за ядене. И те са като сливите - сините боровинки са зелени, когато са червени. Има преки маркирани пътеки през клека, които аз традиционно не ползвам. Не ми пречи да мина стотина метра повече, а клека ме драска и ми къса дрехите. Пък и в клек не се чуствам уютно. Пътя може да криволичи и обикаля повечко, но осигурява много добри панорамни гледки както към село Говедарци, Самоков и околностите, така и към Лопушки връх и околните му върхове. Само заради гледките тази част от маршрута следва да се минава по царския път, а не по преките пътеки през клека. А пътя верно е царски - строен за цар Фердинанд за да може да пътува с файтон от Мала Църква до Рилския манастир.
На билото (N42 12.087 E23 28.167) съм към 11 часа и 40 минути - два часа и 35 минути след хижа Мечит. Панорамите от тук са прерасни. Покрай Будачки камък се вижда ясно Мусала и върховете край него. На отсрещния баир е езеро Йозола. Езерото изглежда близко, но май пътя към него не е оттук, а през Мала Църква. На времето Асен Христофоров се е опитал да мине оттук за понапреко. Освен, че по пътя е срещнал мечка, по време на това пътешествие е стигнал до извода как "в Рила най-късият път е винаги дваж по-дълъг и трижди по-труден".
Пътя продължава - широк и покрит с трошени камъни. Отстрани на места има и каменни парапети. Но най-важното е наоколо - гледките са изключително красиви. Пожелавам ви да минете в ясно време оттам - удоволствието е голямо. Край пътя (N42 11.556 E23 27.589) има паметна плоча за преминаването на цар Фердинанд оттук на 2 юни 1899 година. Текста на плочата гласи "
Н.Ц.В. Бълг. княз Фердинанд I заедно с августейшия си братовчед и кралско височество херцог Роберт Орлеански Дук Щартдккий Марк Даркур,полк. П. Марков, кап. Стоянов, барон Евнер, поруч. Даскалов, нач. м. Сестрински и 80 души войници и прислуга преминаха Лопушница на 2 юни 1899 г.
Издяла в камъка каменоделец Иван Г. Тафчиев"
Надписа върху скалата е доста увреден от времето. До него е поставена нова метална плоча, върху която надписа се чете без проблеми. В оригиналния надпис са използвани само големи букви.
На фона на стоте човека придружаващи княза трябва да отбележа, че аз преминавам край плочата сам.
Нататък са гледки и красоти. Някъде по пътя се открива изглед към Жълтото езеро. Към Жълтото езеро малко над хижа Мечит тръгва добре оформена и маркирана пътека. Отгоре пътека край езерото не се вижда... вероятно е скрита от клека. Малко след гледката към Жълтото езеро пътечката минава опасно близо до ръба на пропастта. Аз открай време заобикалям този участък отляво. Явно и доста други го правят, защото вече ясно се е оформила утъпкана заобикаляща пътечка, даже някой е сложил и маркировка на отклонението. Става дума за отклонение от около 20 метра. А пропастта е над сто метра дълбока. Верно има сипей по края, ама пързалянето по сипея надолу едва ли е голямо удоволствие.
Малко след 15 часа пристигам на Лопушки връх. Време е за пир. Вадя от раницата бутилката кола и замезвам с мюсли барчета. Кеф! А за гледката наоколо да не говоря!
Слънцето леко припича и те обзема желание да оставаш на върха още и още...
Прекарвам на върха около час и петнадесет минути. Все пак трябва и да се прибирам.
От Лопушки връх се опитвам да огледам откъде минава пътеката към Страшното езеро. С поглед не откривам нищо. Продължавам с оптиката на фотоапарата. И с нея не виждам нищо. Правя десетина снимки за разглеждане в къщи, обикалям върха щтракайки панорамни снимки и продължавам нататък по пътя. (И на компютъра в къщи не открих откъде минава тази тайнствена пътека. И това след като съм минал оттам и GPS-а е записъл трака...Освен страшно езерото явно знае как да крие тайните си).
По пътя след Лопушки връх от страната на Йончево езеро се вижда и Лопушкото езеро. Малко и скпомно то си стои долу в ниското... Май и пътечка няма до него... Което не му пречи да е красиво.
Пътечката от Лопушки връх към разклона за Йончево езеро е маркирана изключително добре. Има маркировка с жълто-черни колци, на върха на които има указателни табелки с азимут и разстояние в метри до следващото колче. Минавал съм този участък в мъгла и лично съм изпитвал колко е важна добрата маркировка в този участък. А мъглите тук са много гъсти. Преди години тук ме свари дъжд с мъгла като видимостта падна под пет метра. Тогава тихичко се кротнах на "сушина" край една скала и кротко изчаках да се вдигне мъглата...
Сега обаче времето бе прекрасно. Вървейки по колците изведнъж се досетих за очевадното, че явно и пътеката, която иначе все ми се губи, е маркирана по същия начин. Което се оказа точно така. Просто човек трябва спокойно да оцени труда на хората, постарали се и да сложат колците, да ти укрепят с иззидани с цимент и камъни пирамиди и да надпишат всяка една табелка върху тези колци с коректна информация. Не знам кой е правил маркировката там, но се прекланям пред труда му. Благодаря!
На разклона за Йончево езеро пътя завива надясно към Йончево езеро и продължава почти направо към Страшното езеро. Тук бавно и спокойно редувах движение към записана в GPS-а контролва точка и движение по азимут съгласно информацията от табелите върху жълто-черните колци. Резултата се различава леко от отбелязана на GPS картата пътека. Планувания и реално изминатия път в този участък може да видите от втората картинка от този линк.. В началото на пътя бях решил да отбелязвам координатите на колците, но после се отказах.
При ясно време преминаването на този участък се оказа лесно. Необходимо е само внимание и спазване на указанията за посока и разстояние, изписани на маркировката.
И така без проблеми стигнах до N42 10.925 E23 24.503 - точката в която според моя трак се разклоняват двете маркировки - зимна, маркирана с жълто-черни колци през връх Попова капа и лятна, маркирана с жълта и червена боя върху скалите и подсичаща връх Попова капа от север. Горещо съветвам всички да ползват зимния маршрут през връх Попова капа! Моя план бе да мина по лятната маркировка и аз бодро закрачих по нея. Още от първите метри ме обзе съмнение, че аз не съм за тази пътека. Пътечката е тясна, по ръба на дълбочка около 30 метра пропаст. Първото препятствие бе каменно стъпало, високо около половин метър. Няма опция за заобикаляне. Отдолу са 30 метра. Айде минах го. Обаче продължавайки по пътечката с ужас забелязах, че в целия следващ участък има в изобилие подобни опасни участъци по ръба на пропастта. На трака си личи - минал съм не повече от 60 метра по тази страшна пътечка. После се спрях и реших, че преминаването по тази пътека ще бъде неразумен риск и се върнах обратно. Пълзейки по една скала по обратния път жестоко издрах дисплея на GPS-а. Тази драскотина дълго ще ми напомня простата истина, че ако някоя пътека е маркирана, това изобщо не означава, че тя е безопасна, да не говорим за приятна за преминаване.
Хич не ми беше за снимки в този участък. Все пак съм направил една снимка на началото на опасната пътека
Изкачването към връх Попова капа е нормално - по каменни плочи, характерни за тези върхове. Маркировката е ясна.
По пътя към върха има интересни бяло-жълти цветя. Не са еделвайси, но това не им пречи да са красиви. Погледнете ги на снимката. Панорамата от върха също е красива.
След изкачването следва спускане към Страшното езеро. Слизането е гадно - прекалено е стръмно. Трябва да се слиза бавничко и внимателно.
На Страшното езеро му е страшна само пътеката към него с лятна маркировка. Самото езеро е много красиво. Заслона бе "отключен" - заключващата кука не бе в затварящо положение. Не съм проверявал дали има някой вътре. Снимах го и продължих надолу. Под страшното езеро има още две красиви езера. Върховете наоколо също заслужават да се видят. Някъде под Страшното езеро се разминах с първия турист, който срещнах из целия маршрут. (Не броя двойката с УАЗ-ката.) Младежа бе тръгнал и той сам. Чудеше се дали да ходи до Кобилино бранище или да остане в заслона на Страшното езеро. То си беше и за чудене - срещата бе към 19:20 часа, а слънцето този ден залязва в 20:57 часа.
Пътя от Страшното езеро към хижа Мальовица не е нещо особено и има прекалено много каменисти участъци. Слънцето ми светеше неприятно в очите и на места ми пречеше да следя маркировката. Ама пътеката е достатъчно добре утъпкана в този участък и лесно се върви по нея. Изнервен от безкрайните камънаци реших да не ходя до хижа Мальовица, а да мина по "зимната алтернатива", пресичаща реката 350 метра под хижата. Всичко добре, ама брод там не открих. Реката е широка към два метра и дълбочка към 20 - 25 сантиметра. Не ми се събуваше и минах директно през водата. Обувките са ми хубави и благодарение на тях не се проснах по очи в пълноводната рекичка за удоволствие на пасящите наблизо коне. Ама се понамокрих... Слънцето изчака колкото и хората около ЦПШ Мальовица да ме видят кален и мокър. След което кротко залезе. Напрактика по пътеката през гората от ЦПШ надолу съм вървял с помощта на фенерчето. Фенерчето бе особено полезно при преминаване на мостовете през пълноводните рилски реки. На тези мостове има коварни дупки и изгнили дървета и без светлина оттам не може да се премине.
Небето над Говедарци тази нощ бе изключително ясно. Може да не вярватe, но десетина пъти се спирах да се любувам на звездите. Невероятно красиво беше.
Прибрах се малко след полунощ.
Снимки от прехода