Паниците - хижа Рай - Тарзанова пътека - връх Ботев - заслон Ботев
Баш мандра - Райско пръскало - хижа Рай - Паниците
18-ти - 19-ти август 2012
Ставаше година, откакто идеята за поход към връх Ботев си оставаше нереализирана. Спонтанно един понеделник решихме да се покатерим на върха през идващите почивни дни. Като стартова точка бе избран Калофер, местност Паниците. За заетостта на хижа Рай се носят легенди как е необходима резервация 3-4 месеца предварително. Затова даже и не пробвахме там. Във вторник се обадихме направо на хората грижещи се за заслон Ботев. Телефоните им са 0878197451, 0878544880 и 024912321. Заслонът обаче се оказа също посещавано място - практиката била да се резервира поне месец предварително... За наш късмет обаче двама човека не бяха потвърдили резервациите си. Имаше надежда. Разбрахме се да позвъним на следващия ден. Докато чакахме звъннахме и на първия хотел, който открихме в метността "Паниците" - хотел "Райски кът". Чрез телефон 031335303 получихме информация от хотела, че места все още има, но за да има сигурност трябва резервация и потвърждаването й с половината от сумата предварително чрез банков превод. В сряда следобед заслон Ботев ни зарадва с добра новина, че ще има места и за нас. Записаха ми името и процеса по резервацията приключи. Тържествено обещах, че ако все пак се откажем да ги известим на последния фиксиран телефон, та да го имат предвид. Веднага след това се обадихме в хотела и си запазихме стая. Двойната стая там е 44 лева. Банковият превод увеличи сумата с още 4 лева. Работата по осигуряване на подслон завърши с щастлив край. Оставаше да си съберем багажа и да се транспортираме до хотела.
В петък изчакахме съзнателно края на работния ден и след 18:00 часа поехме от София към Калофер. Пътят е хубав, нямаше кой знае колко движение по него. В хотела пристигнахме към 21:15 часа. Хотелът има огромен двор-поляна, който се използва като паркинг. Предварително се бяхме разбрали да оставим колата там до връщането ни от върха в неделя. Хапнахме в ресторанта на хотела - готвят добре. След което се оттеглихме в стаята. Хотела е нов и хубав. Топла вода има по всяко време. Ако имаше и кърпи в банята щеше да е идеално.
В полите на Стара планина комари няма. През нощта месността край хотела бе озвучавана от кръшни фолклорни мелодии и юнашки хороводни възгласи. Казват, че по-късно чистите български хора са били заместени от "Радка пиратка" и подобни, но това съм го проспал. В полите на Стара планина се спи дълбоко и спокойно.
Събудихме се към 6 часа. Взехме си по душ за събуждане и в 06:52 часа поехме към връх Ботев. Преди тръгването не закусихме, което бе грешка. Втората грешка бе теглото на раницата - около 15 килограма. Уж не е много, ама май това оказва влияние при такъв маршрут. Както и да е - тръгнахме. Пътеката е добре обозначена. Отначало върви почти хоризонтално, после навлиза в един доста стръмничък участък. След това е нормално леко нагорнище. Сутринта по пътеката бе доста оживено. Около нас се движеха още поне 20 човека, разпределени в 4-5 групички. С едни младежи се подминавахме взаимно почти до хижа Рай. Времето бе ясно и слънчево, мухите по пътеката бяха рядкост. Липсата на летящи гадини бе много приятна изненада - в други планини понякога е проблем да направиш снимка, без в кадър да влезе някоя муха. Достигайки разклона за връх Ботев през заслон Маринка огледахме идващата отгоре пътека. Не ни хареса - стори ни се прекалено ерозирала и стръмна. Решихме по възможност да не се връщаме оттам. Край пътеката на много места има дървени пейки, а край тях често и дървени маси. На едно място дори има и изградено каменно барбекю. Пътеката върви доста време почти без завои и на открито. След табела, запознаваща ни какво да правим при среща с мечка, пътеката завива вляво и се шмугва в гората. В гората край пътеката пак има пейки, чешмички, даже и заредена с всичко необходимо аптечка има на едно място. На места пътеката пресича реки по красиви дървени мостчета. Под едно мостче от бетон има вир в който плуваха доста големички пъстърви - имаха 15-ина сантиметра. Пътеката не е трудна. Обаче аз ли не съм във форма, раницата ли ми бе по-тежка от необходимото или по някаква друга причина времето за предвижване бе по-голямо. Предвижването от хотела в края на Паниците до хижа Рай отне 4 часа и 23 минути.
Времето бе станало вече за обяд та на една масичка на поляната край хижа Рай седнахме да хапнем. До залез слънце имаше още много време и не бързахме за никъде. Около хижа Рай се наслаждавахме на хубавото време почти час - от 11:15 до 12:01 часа. След което тръгнахме по пътечката към Райското пръскало. Тръгнахме, но се залисахме и подминахме отбивката нагоре към пръскалото. Усетихме се чак като го видяхме от подножието на Тарзановата пътека. Решихме да не се връщаме и продължихме напред и нагоре. В самото начало на Тарзановата пътека ни застигна жена с две поотраснали децица. Бяха тръгнали към връх Ботев, ама на майката много й бе харесала пътеката към хижа Левски. За малко да продължат по нея. В края на краищата с GPS-а успях да ги убедя, че Тарзановата пътека е нагоре и те поеха в правилна посока. Други добри дела този ден май не съм свършил, ама и по едно добро дело на ден е добро постижение. Тарзановата пътека бе прясно ремонтирана - въжетата са сменени с нови, на места пътеката е укрепена с дървени талпички и цимент. Самата пътека не ми се видя нито трудна, нито страшна. Просто трябва да се стъпва внимателно и да се ползва въжето при преминаването й. Вървейки по Тарзановата пътека не усетих страх или притеснение, а мен си ме е страх от високо по принцип. При хубаво време минаването оттам не би затруднило почти никого. При мен преминаването на Тарзановата пътека отне около два часа - от 12:24 до 14:27 часа. Както вече казах този ден вървях много бавно. Не запомних Тарзановата пътека с лошо. Само ме е яд, че на връщане така и не можах да разбера как Тарзановата пътека лъкатуши нагоре по скалите. Стоейки на пътеката, идваща от хижа Левски, направих маса снимки с напразната надежда после да открия на тях пътя на Тарзановата пътека. Метри след края на Тарзановата пътека се излиза на открито и върха се показва измамно близко. Достигането му вече не е проблем, но е необходимо още малко време. На връх Ботев печатите за туристическите книжки за стоте туристически обекта се слагат на втория етаж на централната сграда от метереолога. Пак там предлагат чудесен чай. Чаят е истински - от билки и ухае божествено. На върха ми се случи интересна случка - GPS-а изгуби сигнал от спътниците за около три минути. Над нас открито небе. Имаше облаци, ама не ми се вярва те да са причината. По-вероятно е напрегнатостта на полето да се е оказала прекалено много за приемника на GPS-а. На връх Ботев сумарната мощност на всички излъчвани радиосигнали е стотици киловати. Ако не забравя следващия път ще кача на върха елементален индикатор на полето. Интересно какво ще покаже. След като се помотахме по върха без да бързаме поехме към заслон Ботев. По пътя се разминахме с група берачи на боровинки. Странно на къде щяха да тръгнат след като се качат на върха към 19 часа - един час преди залез слънце. В заслона стигнахме в 18:13 часа.
Заслон Ботев е интересно място. Не е хижа, но има работеща добре кухня с богато меню. За мене върха беше боба. Добре овкусен боб в огромни паници. Отдавна не бях ял нещо по-сладко. Сутринта имаше мекици със сладко. Разкош! Леглата са с дюшеци в общи помещения. Чаршафите са чисти. Този заслон заслужава да се посети. Незабравяйте обаче да се подсигурите с резервация. Погледнете началото на разказа. В заслона, след кратка консултация с добри събеседници от масата взехме решение: слизаме към хижа Рай през Баш мандра. Предупредиха ни за рискове: първия бе нереален - един от събеседниците се опаси, че пътеката е прекалено стръмна - на картата изолиниите ни се сториха прекалено нагъсто. На практика пътеката се оказа почти равна. Втория риск бе изказан с половин уста "там май има животни, внимавайте с кучетата", но се оказа по-истински. В неделя сутринта след като хапнахме поехме по пътеката от заслона към хижа Левски. Времето бе хубаво, край пътеката пасяха спокойно "блондинки" - светло кафяви коне с буйни гриви. Романтика! Неусетно стигнахме до разклона към баш мандра и поехме надолу. Пътеката е разкошна и почти равна. Край нея минава река с кристално чиста вода и множество водопадчета. Много е красиво. В едно от водопадчетата се вижда някаква система с маркучи. По-късно се оказа, че това е ВЕЦ, произвеждащ ток с напрежение 220V за овчарската колиба над развалините на Баш мандра. Край пътеката пасяха крави. Пастир не се виждаше, сякаш си пасяха сами. И изведнъж от върха се чу силен кучешки лай. С оптиката на фотоапарата ясно се видяха три големички кученца. Бяха доста далече, но и от далече беше ясно че са доста едри. Кучетата не си губеха времето само с лаене. Без да бързат излишно и без да спират да лаят и трите заедно едно до друго тръгнаха по склона към нас. Ние продължихме надолу, леко забързайки ход, с надеждата да се разминем мирно. Така и стана. В момента, в който кучетата застанаха между нас и основната чест от стадото крави те спряха да лаят и останаха там. Кучетата се оказаха добри стратези - застанаха в позиция, отбраняваща основната част от стадото и не разкъсаха строя си. А ние вече спокойно продължихме надолу към баш мандра. Малко над развалините на Баш мандра се срещнахме с овчаря, обитаващ колибата над нея. Колиба, ама си има ток, сателитна телевизия и е на прекрасно място сред чудестна природа. Млякото от овчето стадо го носят чак в Кърнаре. Така и не ни стана ясно как става това.
След Баш мандра пътеката към хижа Рай е наистина много красива. Не може да се опише с думи. Снимките са бледо копие на реалността. Идете и вижте на място. Край пътека има водопади. От другата страна приказно красиви зелени гори. Някъде по средата на пътеката има коритце с вода, в която са хвърлени множество стотинки. Някой е написал на скалата отгоре "Мойсеева чешма". Не знам дали наистина се казва така. Малко преди хижа Рай е Райското пръскало. Най-важното е да вървите по пътеката към него до самата скала по която пада водата. Там има издълбано в скалите естествено коритце. Там също има хвърлени за здраве и щастие стотинки. Между Райското пръскало и хижа Рай строят малка църквичка. Може би до края на това лято ще е готова. След хижа Рай малко преди пътеката надолу към Паниците, в дясно на 100 метра от нея има хълм с чудесни изгледи. Не го пропускайте. После надолу по пътеката към Паниците.
По време на прехода направих над хиляда снимки. Тук можете да видите 773 от тях. Приятно гледане. За любителите на детайлите има и тракове на изминатия път. Те би следвало да са по-скоро информация от къде минават пътеките. Не вярвам някой да премине този маршрут по-бавно... Нямам обяснение за малката скорост на предвижване. Поуката е, че на всеки може да се случи.
Паниците - хижа Рай - Тарзанова пътека - връх Ботев - заслон Ботев
характерни точки и времена за изминаването им:
| характерна точка | час:минута часовник | относително време |
| 1. хотел "Райски кът", местност "Паниците" | 06:52 | 00:00 |
| 2. хижа Рай | 11:15 | 04:23 |
| 3. начало на Тарзановата пътека | 12:24 | 05:32 |
| 4. край на Тарзановата пътека | 14:27 | 07:35 |
| 5. връх Ботев | 16:23 | 09:31 |
| 6. заслон Ботев | 18:13 | 11:21 |
заслон Ботев - баш мандра - Райско пръскало - хижа Рай - Паниците
характерни точки и времена за изминаването им:
| характерна точка | час:минута часовник | относително време |
| 1. заслон Ботев | 07:40 | 00:00 |
| 2. разклон надолу към баш мандра | 08:23 | 00:43 |
| 3. баш мандра | 09:10 | 01:30 |
| 4. Райско пръскало | 12:25 | 04:45 |
| 5. хижа "Рай" | 12:59 | 05:19 |
| 6. хотел "Райски кът", местност "Паниците" | 16:53 | 09:13 |
GPS трак на маршрута. Отваря се с Garmin MapSource
снимки от прехода (използван е java script)