Сеславци - църква Свети Георги - Сеславски манастир - Кремиковски манастир - връх Готен - Бухово
24.09.2017

Сеславци е малко село край София. Бухово е град в близост до него. Свързаните с тях легенди са за църкви, манастири и радиация. Тръгвам натам за да ги видя. Оглеждам картите и вкарвам необходимите ми данни в GPS-а. Интересните места предполагат преход от порядъка на 25 километра. Не е прекалено много, но местността не ми е позната и ми се ще да не се пробирам по тъмно. Нямам кола и затова разчитам само на градски транспорт. Сайта на центъра за градска мобилност ми помага да избера възможно най-ранния реален час на тръгване и да съгласувам времената на последователното придвиждане към целта с метро, трамвай 22 и рейс 117. Тръгвам от къщи малко преди 6 часа сутринта. Следва приятна изненада, че всички превозни средтва се движат точно по разписание.

В Сеславци пристигам в 07:52 часа. Хубаво нещо е GPS-а отбелязва вместо мен времената. Два часа път от Младост до Сеславци е доста, но това е положението при придвижване с градски транспорт. Небето над селото е чисто и ясно. Във въздуха се носи характерна миризма на някакъв химикал. Напомня ми с нещо на казармата - димките миришеха по подобен начин. Предишния път, когато бях в Сеславци, същата миризма пак си беше там. Явно е свързана с нещо специфично. Не ми е работа да определям с какво и тръгвам към първата цел - средновековната църква "Свети Георги".

Сеславската църква "Свети Георги" е построена през 15-ти век. Била е еднокорабна, едноабсидна, с полуцилиндричен свод. Имала е стенописи, от които в момента няма и помен. Останали са само развалини - част от едната й стена. Църквата се намира зад новата едноименна църква. Толкова отзад, че първия път я поминах без да я забележа. Този път съм я отбелязал на картата и специално заобикалям новата църква за да разгледам древната зад нея. Заобикалям отвън оградата - вътре в двора на църквата не мога да вляза - заключено е. Докато гледам развалините, гайгер-мюлеровия с пищене съобщава, че гама фона се е покачил над нормалните 0,30 µSv/h. Поглеждам - колебае се между 0,40 и 0,50 µSv/h. Оставам уреда да си пищи и бавно продължавам към следващата цел - Сеславския манастир. Отляво, по отсрещния склон над селото, кафевее табан от бивша мина. Отдалеч изглежда романтично и дори красиво. Над Сеславци шаблонът, че някои неща са недоловими за очите добива коренно друг допълнителен смисъл.

Над църквата пътят е асфалтиран. Има и маркировка, която след стотина метра завива вляво. Следва немаркирано сметище, стотина метра над което зеят развалини на бивша сграда. Правен е опит част от сградата да се ползва като тлакана или обор. В няколко бивши стаи са сложили сено, но добитък няма. Радиациата продължава да е малко над нормалното. Гайгерът не е спирал да пищи от църквата нагоре, но аз не му обръщам внимание. Обиден, той млъква след малко. Не се е повредил - радиацията е паднала под 0,30 µSv/h. В настъпилата тишина се движа почти безшумно. Изненадвам двойка катерички. Изглеждат доста големи и с характерни крясъци показват колко са ядосани. Но не се крият много. Едната дори направо позира като модел на National Geographics огряна от лъчите на слънцето. Вдигам фотоапарата, приближавам я, кадърът е уникален, натискам копчето на фотопарата, още веднъж, още веднъж, ... фотоапаратът не ще да снима... Отмъсти си старият FZ38 за лошото ми отношение към него в миналото. Не му се сърдя, много е претърпял завалията покрай мен. Все пак щраква, но доста по-късно и кадърът вече е съвсем друго качество. Колкото - толкова. Неусетно стигам до сеславския манастир "Св. Николай Мирликийски".

След 9.9.1944 манастирът е включен в територията на рудник за добив на уран и достъпът до него е забранен. Има легенда, че вътре в църквата радиацията била нулева. Има дори филм за това "Зона към Небето".За вътре в църквата не знам - не съм влизал в нея. Отвън гама фона е малко под 0,30 µSv/h. Това е в границите на нормалното, но доста над минималните стойности за България. Северно от църквата, между него и табана на бившата уранова мина, има поляна. Това всъщност е рекултивирана земя - радиоактивната пръст от табана е покрита с специална рогозка и върху нея има нормална почва. Структурата на този сандвич най-добре се вижда по краищата на полянката. Ефектът е положителен - радиацията е намалена. Само че огромният табан на самата уранова мина си е останал достатъчно радиоактивен. Като резултат движейки се по поляната от манастира към табана радиацията се вдига от нормалната до към 0,60 µSv/h. Това не попречило на мотористи да си направят пътека баш през табана на бившата уранова мина. С тяхните скорости това може и да не е проблем стига да не вдишват радиоактивния прах.

Следващата точка по маршрута е Кремиковския манастир "Св. Георги Победоносец", като задачата е да се мине по маркираната пътека през бившата уранова мина. Пътеката тръгва на северо-изток, като отклонението е 40 метра преди манастира. В първите метри по пътеката нагоре радиацията пада до нормални нива 0,22 µSv/h. Ниските нива се задържат до момента, в който пътеката пресече широк черен път. С първите стъпки по пътя радиацията скача до 0,70 µSv/h и в следващите няколко стотин метра се колебае под и около тази стойност. Нормално - вече съм в непосредствена близост до бивша уранова мина. Пътят не е нищо особено. Урановата мина - също. След нея има пресъхнала изоставена чешма с заличен надпис върху нея. Надписът не може да се разчете. Снимам го с надеждата да го разчета по-късно. Гайгер-мюлеровия брояч пищи. Пищенето му премахва желания за отклонения встрани от пътеката и за събиране на интересни камъчета от околните скали. Радиацията дисциплинира да се следва точно маркировката, но и дразни. Затова с облекчение и удоволствие се възползвам от по-пряк път, отклоняващ се надолу и вляво към реката. Гайгера най-после се успокоява и млъква. Кеф! Пътеката слиза надолу, на места по-стръмно от желаното, но в общи линии е приятна. Малко преди достигане на най-ниската точка, по която някога е текла река, намирам дрян. Обичам това дърво. Късна есен дренките са божествено вкусни. Дренките на това дърво обаче още не са узряли. Снимам ги и продължавам нататък. Малко след това пътеката достита място, на което според картата има маса и пейки. При добра фантазия това е така. За компенсация има истинско огнище и истински скари за печене на мръвки или каквото там има за печене. Пътеката тръгва нагоре и след около 200 метра след пейките стига отново маркираната пътека. Тук и доста дълго нататък радиацията вече е в абсолютно нормални стойности. Пътечката е много приятна. В един момент обаче тръгва надолу, а на мен не ми се губи височина. Решавам да свия вдясно преди да стигна поредната контролна точка. Грешка. В края на краищата не спестих много, а минах един и същ участък два пъти. Без проблеми стигам до Кремиковския манастир. Не се бавя много. Разглеждам църквите, паля две свещи по традиция и продължавам нататък. Следващата точка е ловна хижа "Стрелец".

Пътят нагоре минава покрай паметник на Димитър Стефанов - Казака, втори знаменосец на Ботевата чета, заклан от турците през 1876-та година. Табелата е надупчена от куршуми на наши съвременници. Въпрос на ценностна система. Паметника се пада вляво и леко надолу. Почитта към героя задължава да се отбия. Следва обикновено и леко изкачване към хижата. По пътя срещам джипка и ЗИЛ теглещ каруца. Екзотичния конфой е претоварен с дърва. Табелката разрешаваща дърводобива по-нагоре е още по-екзотична: оказва се че се движа в религиозен район. Малко преди хижата си харесвам немаркирана пътека и тръгвам по нея. Малко след това излизам под хижата до едни спретнати и красиви къщички. Не стигам до самата хижа "Стрелец". Малко преди нея маркирани в зелено и червено пътекати тръгват стръмно нагоре вдясно. Зелената пътека по-късно ще се отклони вдясно и ще слезе през урановата мина от която дойдох до Сеславци. Аз ще продължа по пътеката с червена маркировка. Тя води към връх Готен.

След стотина метра леко изкачване достигам билото и малко сред това до ловен заслон. На заслона е оживено. Компания от няколко джипа е толкова заета с скари и приказки, че не вярвам да са ме забелязали. Продължавам покрай тях нататък. Покрай мен минава група от мотористи. Поздравяваме се. Малко след това срещам първите ходещи пеша хора от Сеславци до сега. Групата е от 5-6 човека от различни възрасти, влючително и младежи под 20 години. Пътят по билото е приятен. Отвреме на време подсича разни баирчета. Има опция за преминаване през всеки един връх, но аз си следвам маркировката. Гледки и така има достатъчно. В далечината се откроява връх Мургаш. Красота и спокойствие. "Хи-хи-хи-хи-пуююююю".... Малко след Керимова чука гайгер-мюлеровия брояч писма наново. Нивата на радиация тук са по-високи от тези над Сеславци. При спиране стойностите край табан стойностите се вдигат. Погледнах показанията до един от табаните. При изваждането на уреда показваше 0,40 µSv/h, секунда след това скочи на 0,50 и малко след това отиде на 0,72 µSv/h. На пръв поглед изглежда странно, но е математически вярно - показанието на гайгер-мюлеровия брояч е усреднено за определен период от време. Като идваш от район с по-малка радиация уредите се нуждаят от известно време за да отчетат цялата стойност на по-високата. Прибрах уреда и нататък избягвах да го поглеждам. Нямах намерение да се връщам назад. На връх Готен има издигнато някакво комуникационно съоръжение, захранено от слънчеви панели. Съоръжението вероятно има някакъв проблем в захранващите вериги в резултат на което излъчвания цифров сигнал се детектираше някъде и излъчваните цифрови пакети се чуваха на слух. Обиколих върха, снимах панорамата наоколо и тръгнах право към Бухово по директна пътека надолу. Пътеката е приятна с изключение на последните й метри преди излизането на пътя в подножието на връха. Там е по-стръмна. Обаче това пищене... повярвайте, пищенето натоварва психиката и това вероятно вреди повече от самата радиация. Накрая ме заболя главата... С облекчение най-накрая брояча млъкна и с още по голямо облекчение стигнах до равния широк път водещ към Бухово.

До Бухово нищо за отбелязване. В Бухово се почерпих с две студени безалкохолни в кафето на центъра и се качих на рейс 90, който услужливо не ме кара да го чакам.

Измерването на радиацията е направено с дозиметър-радиометър Terra MKS-05 свързан по Bluetooth със смартфон и приложение GS Ecotest. https://play.google.com/store/apps/details?id=com.ecotest.apps.gsecotest&hl=bg Стойността на гама фона и текущите координати се записват автоматично на всеки 20 секунди. През цялото време на прехода Terra MKS-05 се е намирал в пластмасова херметична кутия на дъното на раницата. При моя ръст уреда се намира около метър над земната повърхност.

Снимки

GPS трак и данни за гама фона по маршрута

Други снимки и преходи