хижа Безбог - връх Полежан - аварийно към хижа Дeмяница
22.08.2015
GPS трак на маршрута. Отваря се с Garmin MapSource
Това лято се загубих в Пирин. Мъгла, дъжд, суграшица, леки гръмотевици. Изобщо почти всички възможни екстри. Като капак на всичко GPS-а спря да работи. Изчезна и GSM покритието. Та в тази тази бъркотия вместо на юг съм тръгнал на запад и после дори на север. За който се чуди - при мъгла човек се губи в непозната местност много лесно. Самото загубване не е проблем, важното е човек да запази спокойствие и да не се паникьоса.
Тук е моментът да кажа добра дума за Yaesu FT1DE. По принцип това радио го смятам за нежно и деликатно, което трябва да се пази от влага. Има клас водозащитеност само IPX5. GPSMAP 60CSx е с по-устойчиво с клас IPX7, но като го намокри добре дъжда спря да работи. За сравнение "потопяемата" Yaesu VX6 отговаря на същия по-висок стандарт IPX7 (по старому JIS7). Много съществено е, че IPX7 гарантира работа при силно мокри условия само до 30 минути. След това не очаквайте чудеса от апаратурите с IPX7. Та нежното радио FT1DE си работи докато го изключих в края на деня, а коравия GPS спря. Радиото и GPS-а бяха закачени в платнени калъфчета, завързани на каишките на раницата отпред, на равнище на рамената. Разликата бе, че радиото си седеше в калъфчето и само се овлажни, докато GPS-а особено последните десетина минути бе постоянно отвън и буквално подгизна от дъжда. Извод - защитата на апаратурата не е за подценяване. Сега съм подготвил допълнително една вълнена ръкавичка за радиото - пази и от прах, и от пръски, че и от студ ако щете.
След време ми стана интересно: дали ако самият не бях открил пътека към хижа (па макар и не тази към която бях тръгнал) можеха ли да ме намерят по данните от APRS. Анализирайки трака, отговора не е еднозначен и по-скоро клони към "не". Докато съм бил на правилната пътека съм бил на голяма надморска височина и APRS пакетите са приемани нормално. След като съм се загубил съм слезнал на по-ниско място без пряка видимост, където APRS пакетите вече не са стигали до APRS гейта. Само от приетите APRS пакети по нищо не личи, че ще се отклоня от правилната пътека и посока и щяха да ме търсят около хижа Безбог за където бях тръгнал по план, а не около хижа Демяница, през която минах в крайна сметка. Разстоянието между двете хижи е "само" пет километра по въздушна линия, но в планина като Пирин това си е голямо разстояние. Допитах се тук там и разбрах, че дистанционното определяне на местоположението на загубен човек в планина в повечето случаи е невъзможно, без специалисти да отидат на самото място. Изключение са единствено сателитните начини за предаване на координати.
Снимки
Допълнение
За първи път бях в тази част на Пирин. От хижа Безбог до върхове Полежан и Малък полежан всичко беше що годе нормално. После мъглата стана по-гъста. В мъглата спрях малко да си почина и явно съм забравил от къде съм дошъл. Реших, че връх Газей е Дженгалската порта. Като разглеждаш на спокойствие картат се вижда как Газей и Дженгалската порта са точно в обратни посоки. На практика тотално съм объркал посоките. Че това към което се бях запътил е било връх Газей разбрах покъсно, чак когато погледнах траковете върху Google Earth. Върхът бе останал извън мъглата, виждаше се ясно и бе много красив. След като се подхлъзнах на един камък и стоварих като талпа по гръб взех да слизам много бавно, обмисляйки внимателно точно къде да стъпя. Неслучайно някога връх Полежан се е казвал Мангър тепе, "което идва от турската дума мангър, тоест монета. Това е така, защото върхът е покрит с каменни плочи, които подобно на монети се клатят и тракат, когато се върви по тях." (цитат от уикипедия). Слизайки надолу открих каменни пирамидки. На планинарската карта дори има означена пътека. Трудничко се слизаше по нея: върви се по обрасла с клек река и на места е трудно да се провреш между клека. Клека е расъл и хоризонтално, на места бе доста екстремно да вървиш върху дебел 20 сантиметра клек, а реката да е на метър под клека. Слизайки надолу понякое време се провидя маркираната с колове пътека към хижа Демяница. Пътеката бе на малко разстояние, но изминаването му не можеше да стане бързо. Като капак накрая имаше и гадни бодливи тръни. Нямах щеки и трябваше с ръце да ги отмествам, за да съм сигурен че ще стъпя на сигурно мясно. На другия ден върховете на пръстите ми бяха покрити с ранички - не съм сигурен дали е от самите бодли или от нещо друго.
Както и да е стигнах до пътеката. Малко след това се появи и GSM обхват. Обадих се по телефона, че съм добре. Тъкмо навреме, защото се бяха притеснили и вече се бяха свързали със ПСС. Добре, че те правилно бяха преценили че още е твърде светло и вероятността сам да се оправя е голяма. По същото време се бе загубил и младежа на Белмекен и вероятно не им бе до мен. Между другото аз освен, че бях мокър буквално до кости, нямах други проблеми. От раницата бях извадил само тънкото яке и дори с мократа тениска отдолу не ми беше студено. Първия проблем се получи в хижа Дамяница. Реших преди да продължа до Банско да се подкрепя с топла пилешка супа. Да, ама портофейла в задния джоб на панталона ми се разплул от водата, бе станал хлъзгав и не можах да го извадя. Наложи се да издърпам с клещи (добре, че имах). Банкнотите в портофейла и те бяха прогизнали и отгоре на всичко бяха придобили някакъв странен синьо-зелен цвят. Момчето в кухнята ги изгледа и отказа да ги приеме. Добре, че имах няколко лева на монети. (Синьо-зеления цвят на банкнотите стряскаше и други и след като изсъхнаха. Наложи се да ги заменя с нови в БНБ).
След като похапнах продължих към Банско. Не се надявах да стигна по светло и отрано си сложих челника, за да не спирам и свалям раницата да го вадя по-късно. С челник и вир вода мокър вероятно съм представлявал доста екзотична гледка, ама не ми пукаше вече. След няколко километра един доста лукзозен джип сам спря и ми предложи да ме закара до Банско. Честно казано не ми се качваше, защото знаех колко съм мокър. Добрите хора настояха. Дано не съм им намокрил много колата.